Къде си днес, безгрижна моя?
А някога била ли си безгрижна?
Дори във детството не помниш броя

От захар са направени жените,
С лек загар и нежно разтопена,
От слънцето или от огън във очите,

В Ада? Да, да, ходя често.
Знаеш нямам там проблеми –
Място си намирам лесно

 За ръцете ти, изпразнени от мъка,
измръзнали, повехнали съвсем,
защото давала си всичкото и единственото.

 Понякога замисляли ли сте се за последствията от клетките? За ролята на изолаторите, затворите, капаните, кафезите? Дори за щетите от болниците, които лекуват едно, а разболяват друго? А всъщност вината не е на помещението или на причин...