Знаеш ли, пътувах на сън един път,
във някакъв свят безумно различен.
Беше по - тих и по - светъл светът,
беше по - топъл, със цвят непривичен.
  Там имаше хора, отдавна далечни,
оставили спомени, с дъх на тъга.
Там имаше хора, запазени вечни
и нямаше дъжд, а само дъга.
  Дъга, но и слънце, с усмивка - надежда.
Там нямаше глад, нито болни деца.
Там всеки във пътя си кротко се вглежда.
Там нямаше завист и алчни сърца.
  В този свят и животът бе някак различен.
Миришеше свежо, на прясно смляно кафе.
Там нямаше нужда да бъдем цинични.
Там всичко покрито е с пух, с кадифе.
  Да знаеш, пътувах един път на сън
и срещнах на връщане някаква птичка.
И сепнах се, скочих, погледнах навън -
та сънят е мечта на една романтичка!

Б.Б.А.