Аз знам твърде малко, но достатъчно, за да подлагам всичко на съмнение. Объркана съм. Имам или безупречна памет, или напълно нефункционираща. Зависи от деня. Или дали Меркурий е ретрограден.
Аз винаги си нося чантата отворена. И обувките ми често са мръсни, все ги трия и все ме настъпват. Косата ми е подредена само за час след направата на прическата. После е хаос. И чантата е хаос. И паметта на телефона. Ходя в тъмни дрехи, а съм най - цветния човек, когото познавам. Да, аз се познавам. Не знам дали се харесвам, но се познавам. И съм добра.
Нося грим само по повод, но затова пък тогава всички го забелязват. Не нося и рокли без причина. Рядко и с такава. Обувам поли и токчета, с които куцам. И това всички забелязват. 
А попринцип не ме. Дори се чудя, ако в тълпа от хора се съблека гола и започна да крещя, дали някой ще ми обърне внимание. Е, сигурно да. И ще снимат, защото издигат в култ подигравките и особено тези в интернет.
Аз съм и в интернет. Пиша новогодишни речи. Веднъж в годината. Пиша анонимно в блог. Понякога качвам снимки, защото е модерно. Не разбирам смисъла, но е модерно. Май е глупаво, но е модерно.
На етапи съм. За всичко. Един ден ям килограм сладко. На другия съм на едно кафе. Един ден, гледам огледалото злобно и тъжно. На другия се смея и танцувам в снега.
Не се влюбвам. Е, изпадам в увлечения. Изпадам. Падам. Ставам. Сама. Умна съм, повечето дни.
Иска ми се да променя всичко. От името си, през училището и града, до формата на пръстите на краката си.
Всичко. За да е ново и интересно. Да го променям пак и пак. Искам толкова много неща. Имам толкова малко воля. Да можех само това да променя...  

Б.Б.А