Не тръгвай, ще изплашиш вятъра,
от теб научен да фучи,
когато бясно - смел ме гледаш,
когато искаш да крещиш.
Не тръгвай, ще разплачеш зимата,
видяла е от теб студа,
когато с преспи ме затрупваш,
или пък стапяш ми леда.
Не тръгвай, ще удариш времето,
което спря заради теб,
когато ти му счупи егото,
че господар е то нелеп.
Не тръгвай, ще съсипеш мислите,
които плахо споделих,
и тайните, дори мечтите,
за теб, които прекроих.
Не тръгвай, ще замръзнат птиците,
с които ти до мен летиш,
и ще паднат долу всичките,
защото просто ги боли. 
Не тръгвай, ще убиеш тялото,
че без душа ще изгори.
Дали и ще изчезна цялата
във тъжен сън преди зори?

И ще остана там във времето,
и с вятъра, сама, във зимата,
и птиците ще спрат за мене,
и мислите ще си заминат.  

Б.Б.А.