Двуличието​ ни стана навик. Това ли означава да пораснеш - да забравиш в какво си вярвал? Кожата ми е мръсна. И ме боли. Какво, по дяволите, се случва с всеки щом остане сам? Белези ли са това, или рани, не знам. И как мога да ги различа, щом са покрити с кал? И какво е това да бъдеш сам наистина? Тяло без душа. Вашата мръсотия полепна по мен и ме промени. Обвинявам другите в слабост, за да скрия собствената си. Търся нещо, винаги. Сама ли съм? Нищо не откривам. Единствено още кал... и прах. По мен. По теб. По тях. Прах от разочарование... кал от безразличие. Кожата ми е мръсна. И ме боли. Калта се превърна в камъни. Кога пораснахме толкова? Тежи. Търся. Сама съм.  

Б.Б.А.