Отново е Хелоуин и аз се надявам
отново да срещна те в тълпата голяма.
Дали ще се случи, или не - аз нехая,
щом виждам те често, дори да те няма.

  Неверен, усмихнат,ласкателен,нежен,
погледна ме само, а аз прималяла - 
уверена уж съм,с усмивка небрежна,
прикривах червеното по кожата бяла.

  Отново е Хелоуин и няма нищичко общо
със целия ужас, който случва се в мен.
Защо да бленувам за среща с тебе изобщо,
щом всичко ще бъде само за ден?

  Само за час, или за минутка,
само за миг, за неловък момент.
Дали ще е в някоя мръсна маршрутка,
или пък във влака от път уморен? 

  Така и те кръстих - момчето от влака,
на някакъв празник - ненужно превзет.
И всяка година те срещам и чакам -
със мен си за малко, а после - отнет.

Б.Б.А