Като мобилен гражданин, който, по стечение на обстоятелствата, е учил в три населени места и живее също на три места, пътувал е и продължава, няма как да не изкажа, макар и не до толкова обективно, мнение за националното ни състояние. Добре дошли в нашата страна, където разхождайки се по плажа се спъваш в бутилка от бира, падаш и устата ти се пълни с фасове и опаковки. И колкото и красив да е морския залез, виковете на малките деца и цветущите им псувни, както и на родителите, заглушават гларусите. Е, не е лошо, прибираш се в хотела и пиян руснак нахлува в стаята. Но по - приятно е, когато пуснеш телевизора. "Дами и господа, само тази вечер, надут безизвестен метросексуален гримьор обяснява на порцеланова видимо глуповата плеймейтка, че баща й е купил Слънчака, нищо, че тя знае! По късно очаквайте "Как да оцелеем с един чифт гащи, парче шкурка и половин дъвка Орбит за два месеца?"." Но нищо, на връщане 300 км се изминават за 11 часа със специалния влак стрела. Но БДЖ работи идеално. Защо пътувам толкова време и не мога да свикна? На касата една дама и служителката обменят рецепти за туршия, а аз помахвам на влака за сбогом и търпеливо изчаквам следващия, който е след точно 4 часа и 27 минути. И вътре разкош: младежи от смесени раси пеят и слушат музика на всеослушанието на всички пътници, и от време на време се пошляпват без причина. И се поскарват. Пътешествието продължава с автобус. 11-местен, а вътре 24 пътници. Защо не? При опит да пусна климатика, шофьора закачливо ми казва : " Ни бутай, там няма кво да ти духъ." и ми намига. И аз му намигам... и си вадя окото. Има още. Качвам се в такси. Таксиджията, около година и седем месеца по - стар от мен–взел книжка вчера- кара, ту с 20, ту с 200 км/час. Накрая ми взима с един лев повече, "щото съм хубава". И последно... В градския транспорт е пълно. Проверяващата билетите е приветлива, колкото люта чушка посипана с лимонтозу. Вратата се затваря и закача панталона на едва ходещ старец. Почти никой не обръща внимание. Красота. Той е добре...  Аз не. 

И все пак, нека бъда разбрана правилно. Обичам България, оставам тук и съм й вярна. Но в родното ни място има нещо вредно, паразитно. Народа ли е, управлението? Или самите ние - Фейсбук - патриоти, Инстаграм- революционери. Не знам. 

Б.Б.А.

Здравей, dreamer29. Има мног0 неща за оправяне в България, но всеки абдикира. Народът си трае, а управляващите нехаят. Които и да са на власт промяна не се забелязва. Много дълго се проточи преходния период. Изчетох и останалите материали, които си публикувала.
Поздрави!