Знаеш ли, пътувах на сън един път,
във някакъв свят безумно различен.
Беше по - тих и по - светъл светът,

 Ръката ти ми се подаде сама.
Моята се вкопчи отчаяно.
Искахме да си обърнем гръб, но телата ни не се подчиняваха.

В миг на безпаметност за теб се огледах.
Не видях ни лицето ти, ни погледа мил.
В този миг безнадеждност и страх ме обземат

 Отново е Хелоуин и аз се надявам
отново да срещна те в тълпата голяма.
Дали ще се случи, или не - аз нехая,